В тази статия ще се опитам да отговоря на няколко въпроса относно пътуването с електромобил в Европа минавайки през градове и държави с голяма денивелация, как това се отразява на батерията и зареждането, възможно ли е изобщо да се пътува с електромобил през местности с алпийски характер, как се зарежда когато нямаш интернет за отваряне на приложенията на съответния доставчик на зарядните станции, какво е усещането да пътуваш през такива места с електромобил, и някои впечатления от местата през които преминахме.
Защо Андора?
При пътуванията ни из Европа често минавахме покрай нея, така и не намерихме време да я посетим преди това. Ето защо този път решихме да се възползваме от хубавото време и да отидем за 4 дни за рожденния ден на малката дъщеря да разгледаме. За мен лично това беше допълнително предизвикателство предвид това че ще пътуваме с електромобил в планинска местност с ограничени възможности за Зареждане.
Какво може да се прави в Андора?
Високата надморкса височина плюс брутният вътрешен продукт на Андора, който се формира от 90% туризъм трябва да ви загатне, че преобладаващата инфраструктура са хотели и Ски писти. За феновете на зимните спортове това място може да бъде рай. В Андора има десетки трекинг пътеки за хора обичащи разходките в планините. Има и множество молове и магазини с аутлети и намаления за феновете на shopping туризмът. Ако се абстрахираме от по-горните две неща, където можете да прекарате безкрайно много дни, то по-големите градове могат да бъдат разгледани за 2-3 дни.
Къде се намира и какви са географските особености?
Андора с популация от около 82 хиляди човека, се намира на границата между Испания и Франция във високата част на Пиринеите. Средната надморска височина е около 1000 метра (толкова е надморската височина на столицата “Andorra la Vella”). Официалният език е Каталунски, валутата е Евро. Една особеност обаче ми създаде най-много стрес. Това е липсата на роуминг. Андора не е част от европейският съюз (ЕС), нито от Европейското икономическо пространство (ЕИП), операторите от европейският съюз нямат спогодби за телекомуникация. Това означава, че влизайки в Андора вие няма как да използвате вашият телефон нито за обаждания нито за Интернет (с някои изключения и понякога излиза доста скъпо.). Тук има няколко решения. Вариант 1 е да си закупите Андорска карта най-честото предложение е eSIM. Това за 2 дни почивка не е много изгодно и струва около 30 евро. Другият вариант е да разчитате на публичен интернет в молове, хотели и кафенета за да можете да се свържете с останалият свят. Ние пътувахме за 3 дни и реално не ни устройваше закупуването на допълнителни карти, затова предпочетох вторият вариант. Липсата на интернет обаче създава едно сериозно затруднение: използването на приложения за зарядни станции става практически невъзможно. Това изискваше малко повече логистика от моя страна и по-добро планиране как и къде ще зареждам, така че да имам ток докато съм на територията на Андора.
С какво се придвижвам?
Имам щастието да имам електромобил с доста голяма батерия KIA EV6 (RWD) GT-Line и преминаването на по-голямо разстояние без Зареждане е напълно възможно.
Според WLTP, батерията (77kw, използваеми 72kw) би трябвало да стигнат за 503км. Реалистично съм докарвал магистрално (120км/ч в Испания) около 460км от Мадрид до Валенсия миналата година. Тази година предвид натрупания среден Разход (среден разход за 56К км), оценката беше около 400км с едно зареждаме на батерията. Предишната вечер заредих до 100%. Тръгване петък сутрин с няколко спирания да почиваме. Возейки две малки деца (3 и 8 год), пътуването без спиране е почти невъзможно. Багажника беше пълен с багаж, имаше детска количка, чанти и между предните и задните седалки допълнително дрехи и други неща, така че 4 човека + пълен багажник влияе на разхода. Другата особеност беше, че ни предстоеше почти постоянно изкачване. Тръгване от около 10 метра надморска височина до крайна точка 1760м надморска височина в Пиринеите.
Планиране на пътуването?
Като собственик на електромобил, който не е Тесла, основните инструменти които имам са ABR planner, Google Maps и PlugShare. За щастие, Тесла отключи част от зарядните си станции в Испания за всички електромобили и аз се възползвам почти винаги от Supercharger мрежата, когато пътувам по-надалеч.
ABR planner ми предложи с едно Зареждане на Ionity в Тарагона да изкарам целият път. Това обаче мен не ме устройваше, на крайната ни дестинация ще пристигна с много малко оставаща батерия и няма да имам достатъчно ток за обикаляне из Андора. Моят план беше да заредя максимално близо до границата с Андора и да вляза с почти пълна батерия, така че да не зареждам в Андора. Така ще мога да изкарам целият ни престой с една батерия и няма да се занимавам със зарядната инфраструктура. Андора има площ от около 460 квадратни километра, от които преобладаващо е алпийски терен, това прави сравнително малки разстояния от една точка до друга и въпреки голямата денивелация, разстояния от 20-40км в посока не би трябвало да ми създадат какъвто и да било проблем. Следвайки този план, пренаредих локациите, така че да заредя на Тесла зарядна станция до Cambrils . До тук бях изразходил за 190км около 44% батерия. Спряхме за малко да се раздвижат децата и да заредя 30-ти на процента. Знаех че ще спирам още един път и имах достатъчно батерия да стигна до следващата точка без да зареждам, но реших че така и така ще почивам, то защо да не заредя малко.
Другото Зареждане планирах да е непосредствено преди границата на още една Тесла зарядна станция в La Seu d’Urgell . До тук горе долу разстоянието беше същото и въпреки изкачването изразходих идентично количество ток. Това се дължи на факта, че първият участъй беше 100% магистрала със скорост около 125км/ч, докато вторият участък беше предимно извънградски път със повече изкачване, но по ниска средна скорост от 70-80км/ч. Изненадата дойде когато стана ясно, че на Тесла суперчарджър не мога да заредя повече от 90%.
По някаква причина Тесла приложението ми изключваше сесията на всеки зареден киловат след 90%. До 80% нямаше никакъв проблем и зареждаше с впечатляващите 100кв/ч между 80% и 90%. Кривата на Зареждане на Киа EV6 с 800 волтова архитектура прави скоростта на зареждане на този автомобил много приятно преживяване, стига да има налична достатъчно силна зарядна станция. Накрая се примирих, че ще вляза в Андора на 90% и няма да мога да напълня батерията до горе.
До La Seu d’Urgell бях се изкачил на около 650 метра надморска височина и изкачването едва сега започваше. Столицата на Андора която е на около 1000 метра денивелация ми оставаха едва 20-тина км път. Апартаментът който си бяхме запазили в AirBnB беше на още 15км нагоре на 1760 метра денивелация. Това правеше почти 1200 метра изкачване за няма и 35 км разстояние. До сега никога не съм изкачвал такива денивелации с електромобил, нямах представа какъв Разход ще даде колата и колко батерия ще изразходи с 4 човека и пълен багажник. Среден разход за това брутално изкачване беше 33кв/ч на 100км което изяде 12% от батерията.
Съботна разходка до столицата Andorra la Vella
Сутрешното кафенце беше много приятно на фона на снежните писти и тучните ливади.
Планът за събота беше да се разходим из столицата. За 15-те км слизане към столицата реално възстанових 2% батерията само от рекуперация. Изминати 15 километра и заредени 2% допълнително, освен че не си харчил батерия, гъделичка българския манталитет, че си на “далавера”. За моя изненада при случайно спиране в един от моловете където търсих паркинг, открих цял етаж със зарядни станции и разбира се веднага се възползвах да допълня батерията до горе (за всеки случай…).
Това което ми направи силно впечатление беше колко идейно беше измислено плащането. Не се налагаше да свалям приложения, нито да се регистрирам някъде. Трябваше просто да си сканирам билетчето от бариерата в едно устройство на стената и да посоча коя станция ще използвам. След това на излизане тока беше включен към цената на паркинга и се плаща на машината където плащаш самият паркинг директно с кредитна или дебитна карта. Това на фона на липсата на интернет и възможността да работиш с мобилни апликации на зарядни станции беше сякаш съм в Рая.
Другото впечатляващо нещо беше, че всичките станции бяха поне 11kw/ч AC (толкова поддържа моята Киа, не знам дали няма и повече мощ ако колата я поиска). В Испания, на който и МОЛ да отидеш, трудно можеш да намериш станция по-силна от 7,5kw/ч, а по често са 3,5kw/ч.
Изглежда телефонните кабинки в Андора все пак се използват за разлика от тези в Англия където чужденците нямат проблеми с роуминга.
Друго нещо което беше доста интересно и не бях виждал никъде другаде, бяха пешеходните светофарит вградени в тротоара до пешеходната пътека (Имаше си и нормални над улицата за тези които не си гледат в краката)
Неделна разходка до Canillo
За неделният ден беше планирано да се разгледа едно по-близко градче Canillo, което беше на 5км от квартирата.
Градчето беше сравнително малко, така че след като се върнахме в квартирата и поотпочинахме, решихме да си направим една разходка около квартирата и да разгледаме. Изненадата ми беше пълна когато видях тълпи от народ да обикалят по пътеките наоколо. Очаквах че по това време на годината, извън активният сезон, да е доста пусто. Все пак успях да направя няколко снимки без да хвана навалицата.
Обратният път
Понеделник беше време за тръгване наобратно. Първо се отбих до мола да дозаредя набързо докато децата закусват. Дори се наложи да разкача по-рано и да преместя колата на друго паркомясто за да не я пълня до горе. Очакваше ме спускане от 1000 метра и исках да имам няколко процента свободни за да не губя енергията от рекуперацията. За дневния път преобладаващо ще бъде спускането, очаквах че няма да има нужда да зареждам по пътя. Така се и случи. Спирахме на едно две места за почивка където няма зарядни станции. Това което не бях предвидил обаче, беше появилия се от нищото силен насрещен вятър на пориви + малко по агресивно каране по магистралата където изпреварвах доста тирове с 135км/ч, тези 2 събития изядоха около 40км от оставащите километри (според приблизителната оценка) и когато видях, че проектираните километри няма да ми стигнат се наложи да се закача зад един тир за 10-15км карайки на адаптивния круиз контрол с около 100км/ч след него. Това започна да възстановява загубените предполагаеми километри и практически ми даде спокойствие че ще мога да довърша пътуването без да се налага да спирам за зареждане още веднъж.
Карайки след камиона, средния Разход варираше между 7 и 15kw/ч за 100км. Изглежда липсата на насрещен вятър значително променя статистиката.
Въпреки че вече съм му посвикнал, всеки път като светне това съобщение за почти изчерпана батерия, създава в мен леки колебания дали пък нещо не съм сметнал добре и не съм взел в предвид някое по-голямо изкачване. Това са неща които всеки който преминава към електромобили се слчува да изпитва като колебания. Тези колебания обикновенно са безпочвени и човек привиква, че няма от какво да се притеснява толкова.
Както се вижда на снимката, връщането беше 424км със среден Разход 17.4 kw/100км.
Заключение
Пътуването с електромобил на днешно време е съвсем възможно и повечето електромобили са напълно способни да преодоляват големи разстояния дори с големи денивелации и пак да те закарат спокойно от една точка до друга без проблем. Времето на колите с двигатели с вътрешно горене започва да отминава бавно, но безвъзвратно и спокойно могат да се ползват за пейки в заведенията 🙂 .
